С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам
да бъде слънчева монета.
На белия си лист полагам
началото на два сонета.
А вечерите ги завивам
със меко черно одеяло
и в сънищата се разливам
във времето ми застояло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.