Живота си плета

2 июн. 2018 г., 01:06

Поэзия » Философская

319 0 2

От както майка ми ме е родила,

изминаха седемдесет и пет лета.

Над мен съдба гнездото си е свила

и аз под нея – цял – живота си плета.

И ден, и нощ плета и го преплитам

с усуканите чувства на конец.

Плета и за размерите не питам

кога ще свия крайна бримка за венец.

Плета го денем все със двете куки,

а вечер често го преплитам със една.

И честичко попадам на сполуки –

късмета слагам непременно на везна.

Но идва ред късмета да се свърши

с недоплетена и плетката живот.

Тогава фóрмата ще се прекърши

и ще премина вероятно в друг живот...

koli4a (Никола Апостолов)

2018-06-02T23:14:18+03:00

Благодаря, Марги!
За коментара, оценката и пожеланията!
Поздрави от мен и бъди!!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-06-02T09:45:48+03:00

Всички сме така! И, всички оставяме недовършена плетка. Поздрав, Колич! Бъди жив и здрав, за да пишеш и плетеш живота си!