Живота си плета
От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам
с усуканите чувства на конец.
Плета и за размерите не питам
кога ще свия крайна бримка за венец.
Плета го денем все със двете куки,
а вечер често го преплитам със една.
И честичко попадам на сполуки –
късмета слагам непременно на везна.
Но идва ред късмета да се свърши
с недоплетена и плетката живот.
Тогава фóрмата ще се прекърши
и ще премина вероятно в друг живот...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрав, Колич! Бъди жив и здрав, за да пишеш и плетеш живота си! 