2 jun 2018, 1:06

Живота си плета

499 0 2

От както майка ми ме е родила,

изминаха седемдесет и пет лета.

Над мен съдба гнездото си е свила

и аз под нея – цял –  живота си плета.

 

И ден, и нощ плета и го преплитам

с усуканите чувства на конец.

Плета и за размерите не питам

кога ще свия крайна бримка за венец.

 

Плета го денем все със двете куки,

а вечер често го преплитам със една.

И честичко попадам на сполуки –

късмета слагам непременно на везна.

 

Но идва ред късмета да се свърши

с недоплетена и плетката живот.

Тогава фóрмата ще се прекърши

и ще премина вероятно в друг живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Марги!
    За коментара, оценката и пожеланията!
    Поздрави от мен и бъди!!
  • Всички сме така! И, всички оставяме недовършена плетка. Поздрав, Колич! Бъди жив и здрав, за да пишеш и плетеш живота си!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...