Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката.
Надигнах се уплашена и гола,
Ти нож заби в гърдите ми.
Не беше може би по протокола,
но така започваха игрите ти.
Отне ми всичко, но забрави,
че Бог дарил ме е с душа.
Тя няма нищо да остави
в ръцете на покълнала сълза.
И име ми е дал – Надежда,
за да я имам във Вяра и Любов
и с Мъдрост своите копнежи
да преведа през огъня суров...
. . .
Боже, благодаря за всичко, което си ми дал до сега и за това, което ми предстои! Благодаря и за Човеците, които са до мен в лош и в хубав час... Благодаря, че съм Надежда!!!