Животе

Sep 17, 2019, 7:49 AM

Poetry

319 0 0

Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката.
Надигнах се уплашена и гола,
Ти нож заби в гърдите ми.
Не беше може би по протокола,
но така започваха игрите ти.
Отне ми всичко, но забрави,
че Бог дарил ме е с душа.
Тя няма нищо да остави ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Животе

Want to read more?

Random works