26 июн. 2007 г., 10:43

Животът :) 

  Поэзия
667 0 11
(да се разхладим)


Кой е тоя Кен...



Сутрин... Всяка сутрин...

По войнишката почти:

събуждане, протягане.

И пак от снощните мечти...

Пък после, както заран всяка,

слънцето ме заслепява яко.

И зная Слънце ще ме води,

където и с когото да си ходя...


Таз сутрин беше по-различно

и много, много романтично.

 - Къде ми е бръсначката, ма скъпа,

мъжо зове ме, докато се къпя.

- Е, стига толкова съ дра,

забравих де я метнах вечерта.

 - Сладур... къде ли си я скрила,

склероза те застига тебе, мила.

Каква склероза, мъжо клети,

добре поне разкърши си нозети.


И слушам го, запя ми тоз рефрен:

"Кой е тоя Кен, дет е по-добър  от мен?"

А аз какво да му отвърна,

пак на рими го обърнах:


Те, краставиците зелени, мъжо,

знайш само минерали и вода.

Пък ку повече ми трябва

Морковите с витамин са... А.

Е, хайде да не тръшкаме банани.

Защото тебе само щ'тъ засрамят.

Па спомни ли си ти кога,

си мрънкаше тъй слабо под носа:


"Мила кукло Барби,

колко те обичам -

вечер не заспивам,

щом не си до мен..."


Е, дошло е време и за мен

да закусвам само с "Кен"...


(с топъл чай)

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??