26.06.2007 г., 10:43

Животът :)

822 0 11
(да се разхладим)


Кой е тоя Кен...



Сутрин... Всяка сутрин...

По войнишката почти:

събуждане, протягане.

И пак от снощните мечти...

Пък после, както заран всяка,

слънцето ме заслепява яко.

И зная Слънце ще ме води,

където и с когото да си ходя...


Таз сутрин беше по-различно

и много, много романтично.

 - Къде ми е бръсначката, ма скъпа,

мъжо зове ме, докато се къпя.

- Е, стига толкова съ дра,

забравих де я метнах вечерта.

 - Сладур... къде ли си я скрила,

склероза те застига тебе, мила.

Каква склероза, мъжо клети,

добре поне разкърши си нозети.


И слушам го, запя ми тоз рефрен:

"Кой е тоя Кен, дет е по-добър  от мен?"

А аз какво да му отвърна,

пак на рими го обърнах:


Те, краставиците зелени, мъжо,

знайш само минерали и вода.

Пък ку повече ми трябва

Морковите с витамин са... А.

Е, хайде да не тръшкаме банани.

Защото тебе само щ'тъ засрамят.

Па спомни ли си ти кога,

си мрънкаше тъй слабо под носа:


"Мила кукло Барби,

колко те обичам -

вечер не заспивам,

щом не си до мен..."


Е, дошло е време и за мен

да закусвам само с "Кен"...


(с топъл чай)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....