26 jun 2007, 10:43

Животът :)

  Poesía
829 0 11
(да се разхладим)


Кой е тоя Кен...



Сутрин... Всяка сутрин...

По войнишката почти:

събуждане, протягане.

И пак от снощните мечти...

Пък после, както заран всяка,

слънцето ме заслепява яко.

И зная Слънце ще ме води,

където и с когото да си ходя...


Таз сутрин беше по-различно

и много, много романтично.

 - Къде ми е бръсначката, ма скъпа,

мъжо зове ме, докато се къпя.

- Е, стига толкова съ дра,

забравих де я метнах вечерта.

 - Сладур... къде ли си я скрила,

склероза те застига тебе, мила.

Каква склероза, мъжо клети,

добре поне разкърши си нозети.


И слушам го, запя ми тоз рефрен:

"Кой е тоя Кен, дет е по-добър  от мен?"

А аз какво да му отвърна,

пак на рими го обърнах:


Те, краставиците зелени, мъжо,

знайш само минерали и вода.

Пък ку повече ми трябва

Морковите с витамин са... А.

Е, хайде да не тръшкаме банани.

Защото тебе само щ'тъ засрамят.

Па спомни ли си ти кога,

си мрънкаше тъй слабо под носа:


"Мила кукло Барби,

колко те обичам -

вечер не заспивам,

щом не си до мен..."


Е, дошло е време и за мен

да закусвам само с "Кен"...


(с топъл чай)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...