Животът :)
Кой е тоя Кен...
Сутрин... Всяка сутрин...
По войнишката почти:
събуждане, протягане.
И пак от снощните мечти...
Пък после, както заран всяка,
слънцето ме заслепява яко.
И зная Слънце ще ме води,
където и с когото да си ходя...
Таз сутрин беше по-различно
и много, много романтично.
- Къде ми е бръсначката, ма скъпа,
мъжо зове ме, докато се къпя.
- Е, стига толкова съ дра,
забравих де я метнах вечерта.
- Сладур... къде ли си я скрила,
склероза те застига тебе, мила.
Каква склероза, мъжо клети,
добре поне разкърши си нозети.
И слушам го, запя ми тоз рефрен:
"Кой е тоя Кен, дет е по-добър от мен?"
А аз какво да му отвърна,
пак на рими го обърнах:
Те, краставиците зелени, мъжо,
знайш само минерали и вода.
Пък ку повече ми трябва
Морковите с витамин са... А.
Е, хайде да не тръшкаме банани.
Защото тебе само щ'тъ засрамят.
Па спомни ли си ти кога,
си мрънкаше тъй слабо под носа:
"Мила кукло Барби,
колко те обичам -
вечер не заспивам,
щом не си до мен..."
Е, дошло е време и за мен
да закусвам само с "Кен"...
(с топъл чай)
© Мери Попинз All rights reserved.
