8 янв. 2017 г., 10:19

Животът

468 0 1

                                                  Животът 

 

Животът е като пъзел голям.

Който човек реди си го сам.

Дали помага му и Съдбата?

Дали висша сила направлява

пътят му на земята.

Човек се ражда гол и сам.

И започва той борбата си от там.

По своя земен път върви.

Учи,работи ,бори се,твори.

Създава своя рожба свята. 

Да продължи рода му на земята.

Стреми се да възпитава детето,да стане Човек!

С ценностите от миналия век!

Учи го на скромност и уважение.

Към науките да има влечение.

Да стане мъж сериозен и тактичен.

От другите хора да бъде по-различен.

На обич към майка и баща ,на уважение!

На добродетели,който се срещат рядко в това поколение!

Да мине време,да каже оставих след себе си следа.

Следа която ще остане,като моя баща!

Да каже Човекът.-Синко с теб се гордея!

Научих те на всичко което умея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...