8.01.2017 г., 10:19

Животът

462 0 1

                                                  Животът 

 

Животът е като пъзел голям.

Който човек реди си го сам.

Дали помага му и Съдбата?

Дали висша сила направлява

пътят му на земята.

Човек се ражда гол и сам.

И започва той борбата си от там.

По своя земен път върви.

Учи,работи ,бори се,твори.

Създава своя рожба свята. 

Да продължи рода му на земята.

Стреми се да възпитава детето,да стане Човек!

С ценностите от миналия век!

Учи го на скромност и уважение.

Към науките да има влечение.

Да стане мъж сериозен и тактичен.

От другите хора да бъде по-различен.

На обич към майка и баща ,на уважение!

На добродетели,който се срещат рядко в това поколение!

Да мине време,да каже оставих след себе си следа.

Следа която ще остане,като моя баща!

Да каже Човекът.-Синко с теб се гордея!

Научих те на всичко което умея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...