Потърсих дума подходяща -

така да нарека живота.

Римувах го със дом, със къща,

така и не разбрах урока.

И в къщата смъртта прониква,

животът е без власт над нея.

Сами оставаме, дори и да обикнем

и сили нямаме да го избегнем.

Дори и най-добрите хора -

скръбта и тях ще ги попари.

Ще връхлети като умора,

дори и те не ще се справят.

Затуй престанах да издирвам,

намерих римата навреме.

И питам вас (не ви притискам

да бъдете съгласни с мене)...

Но, все пак, вие помислете -

римата не е ни време, цвете...

Не е ли странно, че животът

най римува се с Голгота?!