23 апр. 2023 г., 07:16

Животът, който няма аналози 

  Поэзия
186 2 2

ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ

 

... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –

животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,

да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,

в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце,

след облачето бяло из простора да изфиряса нейде моят ум –

 

да свикам хлапетиите на двора – и да ги черпя с вафли и локум,

жена да стигна някъде по друма, да си я милна с блага дума-две,

със мед, жълтък, лимон и шепа хума брадата си да мия с векове,

да дам на мама две-три бели рози под слънцето на облачния ръб...

Животът, който няма аналози, от ден на нощ ми става все по-скъп.

 

19 април 2023 г.

гр. София, 19, 30 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не само поезия, но и философия за живота, която ни учи да бъдем добри, смирени, любящи, благодарни и щедри
  • Късно оценяваме колко много богатства пропускаме в живота си.

    жена да стигна някъде по друма, да си я милна с блага дума-две,
    със мед, жълтък, лимон и шепа хума брадата си да мия с векове,
    да дам на мама две-три бели рози под слънцето на облачния ръб...

    Животът, който няма аналози, от ден на нощ ми става все по-скъп.
Предложения
: ??:??