Животът, който няма аналози
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце,
след облачето бяло из простора да изфиряса нейде моят ум –
да свикам хлапетиите на двора – и да ги черпя с вафли и локум,
жена да стигна някъде по друма, да си я милна с блага дума-две,
със мед, жълтък, лимон и шепа хума брадата си да мия с векове,
да дам на мама две-три бели рози под слънцето на облачния ръб...
Животът, който няма аналози, от ден на нощ ми става все по-скъп.
19 април 2023 г.
гр. София, 19, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
