1 июл. 2008 г., 06:49

Животът ми...

654 0 0
Все още съм млада и не разбирам,
все още копнея за невъзможни неща.
И пак си мечтая и пак си сънувам,
оплювам нещастна и щастлива съдба.

Хора минават и отминават,
злочести, а може би късметлии,
едни ти се мръщят, а други прощават.
И ти сервират обещания в празни чинии.

Съмнение прокрадва се зловещо,
живее ми се, но не тук, не сега, не така.
Ту ми става студено, ту пък горещо,
иска ми се и не ми се ще да съм сама.

И пак сълзи напират, отново очите блестят
и въпреки че липсва такава причина,
Аз все пак се усмихвам с тъга,
Аз винаги сила за усмивка намирам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...