* * *
Животът ми е някакво препускане,
което мъча се да обуздая.
Животът ми е бяла стая -
мишена на една илюзия.
Понякога е пролетно излъчване,
извиращо в очите ми кафяви.
Животът е във моите представи
поле с неокосени стръкчета...
© Надежда Маринова Все права защищены