28 окт. 2007 г., 11:44

Животът ми

1.3K 0 13
Животът ми -
един-единствен сред тълпите,
безводно езеро само.
Животът -
кой ли дявол сътвори те
за наслаждение едно?
В живота вече не намирам смисъл,
отдавна няма воля и борба,
всеки ден с една и съща мисъл
безцелно продължавам да вървя -
дали така е трябвало да стане,
дали не можеше по-друга да е таз съдба?
Когато нощем буря пак захване,
подслон трудно си намира изгубена душа...
И тази мисъл ме убива
и прави дните ми мъгляви
и от болка неръждива
издига вечни пак прегради...
Няма пощада за този, който не знае
как да прекрачи границата на страха.
(Заради него аз така и не направих
толкова много стойностни неща.)
Пропилях шанса си едничък,
продадох го, без да съжаля.
Сега е късно да го откупувам,
кой получава втори шанс така?

(И все се питам, кое боли повече - да изгубиш нещо или никога да не си  го имал?)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечно твоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът винаги дава пореден втори шанс-докато покажеш,че си научила урока.А и понякога по-ползотворният вариант се крие в непредоставянето на възможност да наваксаш " пропуснатите ползи " , защото всъщност можеш да изгубиш значително повече.Поздравявам те за творбите.
  • Благодаря ти, Вили!
  • И болката носи своето съдържание...
    Как ще оценим това, което сме имали и ще знаем, че то е било важно за нас, ако никога не сме го имали?! А втори шанс в живота има винаги...
    Поздравления за стиха!
  • О, въобще не се притеснявай за това! Има време
  • Много е силно ,съжалявам ,че не съм те чела по-рано !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...