28.10.2007 г., 11:44

Животът ми

1.3K 0 13
Животът ми -
един-единствен сред тълпите,
безводно езеро само.
Животът -
кой ли дявол сътвори те
за наслаждение едно?
В живота вече не намирам смисъл,
отдавна няма воля и борба,
всеки ден с една и съща мисъл
безцелно продължавам да вървя -
дали така е трябвало да стане,
дали не можеше по-друга да е таз съдба?
Когато нощем буря пак захване,
подслон трудно си намира изгубена душа...
И тази мисъл ме убива
и прави дните ми мъгляви
и от болка неръждива
издига вечни пак прегради...
Няма пощада за този, който не знае
как да прекрачи границата на страха.
(Заради него аз така и не направих
толкова много стойностни неща.)
Пропилях шанса си едничък,
продадох го, без да съжаля.
Сега е късно да го откупувам,
кой получава втори шанс така?

(И все се питам, кое боли повече - да изгубиш нещо или никога да не си  го имал?)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечно твоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът винаги дава пореден втори шанс-докато покажеш,че си научила урока.А и понякога по-ползотворният вариант се крие в непредоставянето на възможност да наваксаш " пропуснатите ползи " , защото всъщност можеш да изгубиш значително повече.Поздравявам те за творбите.
  • Благодаря ти, Вили!
  • И болката носи своето съдържание...
    Как ще оценим това, което сме имали и ще знаем, че то е било важно за нас, ако никога не сме го имали?! А втори шанс в живота има винаги...
    Поздравления за стиха!
  • О, въобще не се притеснявай за това! Има време
  • Много е силно ,съжалявам ,че не съм те чела по-рано !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...