Животът ми
един-единствен сред тълпите,
безводно езеро само.
Животът -
кой ли дявол сътвори те
за наслаждение едно?
В живота вече не намирам смисъл,
отдавна няма воля и борба,
всеки ден с една и съща мисъл
безцелно продължавам да вървя -
дали така е трябвало да стане,
дали не можеше по-друга да е таз съдба?
Когато нощем буря пак захване,
подслон трудно си намира изгубена душа...
И тази мисъл ме убива
и прави дните ми мъгляви
и от болка неръждива
издига вечни пак прегради...
Няма пощада за този, който не знае
как да прекрачи границата на страха.
(Заради него аз така и не направих
толкова много стойностни неща.)
Пропилях шанса си едничък,
продадох го, без да съжаля.
Сега е късно да го откупувам,
кой получава втори шанс така?
(И все се питам, кое боли повече - да изгубиш нещо или никога да не си го имал?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечно твоя Всички права запазени

