Животът на една искра
Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.
Открих, че боли да си сам.
Тогава душата ти плаче,
удавена в болка и срам,
подобно на клето сираче.
Останах с едничка мечта:
светът да се буди чудесен,
наесен да падат листа –
напролет да чуваме песен.
Живея с красиви неща
и хубави думи изричам.
Живея и грея в нощта.
Живея, защото обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
