Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик,
да реем се – блуждаещи частички.
Явяваме се тук с проплакващ вик,
а сетне, тъй отлитаме – без сричка.
Не, няма все да търся смисъл аз,
защо ми е такава героичност?
Животът е натрупан пласт след пласт–
безвремие, безверие, трагичност! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.