Животът – натрупани пластове
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик,
да реем се – блуждаещи частички.
Явяваме се тук с проплакващ вик,
а сетне, тъй отлитаме – без сричка.
Не, няма все да търся смисъл аз,
защо ми е такава героичност?
Животът е натрупан пласт след пласт–
безвремие, безверие, трагичност!
Но пластовете хич не свършват тук,
различни са на цветове и форми.
Различни са на твърдост и по звук–
безпаметни, комични, плодородни.
Е, има малко радост, малко смях,
и ивици мечтание, надежда.
Не искам да ви плаша – има страх,
но има и любов – безкрай копнежна!
© Данаил Таков All rights reserved.
