Животът – натрупани пластове
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик,
да реем се – блуждаещи частички.
Явяваме се тук с проплакващ вик,
а сетне, тъй отлитаме – без сричка.
Не, няма все да търся смисъл аз,
защо ми е такава героичност?
Животът е натрупан пласт след пласт–
безвремие, безверие, трагичност!
Но пластовете хич не свършват тук,
различни са на цветове и форми.
Различни са на твърдост и по звук–
безпаметни, комични, плодородни.
Е, има малко радост, малко смях,
и ивици мечтание, надежда.
Не искам да ви плаша – има страх,
но има и любов – безкрай копнежна!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Джаки, Скити, Ели, Деа! Поздрави и да имате здрава и щастлива 2023г.
-
Животът е пъстър...Хубав стих!
-
Животът е непредсказуем, поднася ни ту радост, ту мъка. Поздравления за стиха, Дани!
-
Хубав естихът ти, Дани, с един тъжен финал! Но и аз като Тони мисля, че има и много други пластове!
Поздравявам те! -
Така е, Дани! Но има един висш смисъл - да отсеем правилното от грешното и да наситим всички сетива, за да натрупаме опит.
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
