dansyto (Данаил Таков)
804 3686
10.12.2022 г., 10:15 ч.  

Животът – натрупани пластове 

  Поезия
229 2 5

Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.

Оставени сме в Космоса велик,
да реем се – блуждаещи частички.
Явяваме се тук с проплакващ вик,
а сетне, тъй отлитаме – без сричка.

Не, няма все да търся смисъл аз,
защо ми е такава героичност?
Животът е натрупан пласт след пласт–
безвремие, безверие, трагичност!

Но пластовете хич не свършват тук,
различни са на цветове и форми.
Различни са на твърдост и по звук–
безпаметни, комични, плодородни.

Е, има малко радост, малко смях,
и ивици мечтание, надежда.
Не искам да ви плаша – има страх,
но има и любов – безкрай копнежна!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Джаки, Скити, Ели, Деа! Поздрави и да имате здрава и щастлива 2023г.
  • Животът е пъстър...Хубав стих!
  • Животът е непредсказуем, поднася ни ту радост, ту мъка. Поздравления за стиха, Дани!
  • Хубав естихът ти, Дани, с един тъжен финал! Но и аз като Тони мисля, че има и много други пластове!
    Поздравявам те!
  • Така е, Дани! Но има един висш смисъл - да отсеем правилното от грешното и да наситим всички сетива, за да натрупаме опит.
    Харесах!
Предложения
: ??:??