7 апр. 2013 г., 10:10

Животът ще е победен

1K 0 0

Вървиш напред,

обръщаш се назад.

И всичко сякаш почва отначало...

И питаш се какъв е този ред?

Един измислен кръговрат.

И сякаш времето е спряло.

 

Но то не спира, то препуска,

във бурния си неуморен бяг.

Аз бях дете, сега жена съм.

И сякаш нещо важно от живота си пропускам.

И сякаш няма светлина, а само мрак.

Жива някога дали била съм?

 

Цели и мечти без воля.

Щастие, обвито в самота.

Гняв, омраза към самата мен.

Стени високи трябва да съборя,

да се усмихна на света.

И животът ще е победен!

 

Но колко време ми остана?

Самосъжалението ме повали.

И още сили търся, за да се изправя.

Да излекувам лютата си рана.

Да забравя колко много ме боли.

Колко съм самотна да забравя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нал Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...