angelmilev (Ангел Милев)
295 520
13 янв. 2018 г., 14:50  

Животът връща се (Монолог на дървото) 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
1756 6 8

Не се шегувай с мене Брадво тежка!
Помни, че дръжката ти мое е дете...
за мен трагедия е, а за теб е смешка
и забавление за извратени богове.

 

Убиваш ме със всеки удар с нежност
с красивата, жестока острота.
Докосването ти поражда безнадеждност
в кървящата, отсечена душа.

 

Аз зная, че съм нужен за хартия
върху която стихове да се родят
И топлина във зимната стихия
и пламък - светлина за този свят.

 

А щом цветята - пъстроцветно одеало

Пролетта - дете на Слънцето събуди
с пчелите пърхащи над техните капризи

 

и се почувстват в жилите ми соковете луди...
ще се родят в стеблото новите филизи.
Животът връща се към своето начало!

© Ангел Милев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ново начало »

9 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??