Животът връща се (Монолог на дървото)
Не се шегувай с мене Брадво тежка!
Помни, че дръжката ти мое е дете...
за мен трагедия е, а за теб е смешка
и забавление за извратени богове.
Убиваш ме със всеки удар с нежност
с красивата, жестока острота.
Докосването ти поражда безнадеждност
в кървящата, отсечена душа.
Аз зная, че съм нужен за хартия
върху която стихове да се родят
И топлина във зимната стихия
и пламък - светлина за този свят.
А щом цветята - пъстроцветно одеало
Пролетта - дете на Слънцето събуди
с пчелите пърхащи над техните капризи
и се почувстват в жилите ми соковете луди...
ще се родят в стеблото новите филизи.
Животът връща се към своето начало!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
