16 апр. 2025 г., 12:35

Живял стар дядо с млада баба

500 0 7

     

Живял стар дядо с млада баба

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща - красота,

но баба не била щастлива,

ядосвала се за беда.

 

А дядото бил крив, с мустаци,

с бастун и гърбица една,

На баба идвали ѝ мисли

да го остави в самота.

 

Да си потърси друг в живота,

по-строен, по-красив,

на нея точно да подхожда,

да бъде учен и вежлив.

 

Тя бабата била кокона

с прическа стилна, с потекло

и мислела се за икона

във новото си облекло.

 

И веки ден тя дядото ругала

със маниер и много чар!

Във Фейса гадже си открила,

за него тя ще бъде дар.

 

Почивка уреди си баба,

ще бъде с принца на море.

Багажът бързо стегна,

напусна родното селце.

 

И дядо дълго, дълго страда

за най-невярната жена,

а после пък в тъга потъна,

в безкрайна самота.

 

А баба взела бе парите,

пестени с много, много труд

и смело тръгна след мечтите,

на хорската мълва напук.

 

Така изминала година,

от нея няма дядо вест,

говори се била в чужбина

и дядото загуби интерес.

 

Но ето че една неделя

се хлопна дворната врата

и бабата сама пристигна

със пътна чанта във ръка.

 

Къде е гаджето ти, скъпа? –

попита дядо ей така.

А баба му отвърна с мъка,

че сбъркала е за беда.

 

Парите свършили в чужбина,

а с тях и чувствата, уви!

А гаджето набързо си замина,

остави баба без мечти.

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща – красота,

но късно бабата открила

безкрайната му доброта.

 

            Мария Мустакерска

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...