16.04.2025 г., 12:35

Живял стар дядо с млада баба

488 0 7

     

Живял стар дядо с млада баба

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща - красота,

но баба не била щастлива,

ядосвала се за беда.

 

А дядото бил крив, с мустаци,

с бастун и гърбица една,

На баба идвали ѝ мисли

да го остави в самота.

 

Да си потърси друг в живота,

по-строен, по-красив,

на нея точно да подхожда,

да бъде учен и вежлив.

 

Тя бабата била кокона

с прическа стилна, с потекло

и мислела се за икона

във новото си облекло.

 

И веки ден тя дядото ругала

със маниер и много чар!

Във Фейса гадже си открила,

за него тя ще бъде дар.

 

Почивка уреди си баба,

ще бъде с принца на море.

Багажът бързо стегна,

напусна родното селце.

 

И дядо дълго, дълго страда

за най-невярната жена,

а после пък в тъга потъна,

в безкрайна самота.

 

А баба взела бе парите,

пестени с много, много труд

и смело тръгна след мечтите,

на хорската мълва напук.

 

Така изминала година,

от нея няма дядо вест,

говори се била в чужбина

и дядото загуби интерес.

 

Но ето че една неделя

се хлопна дворната врата

и бабата сама пристигна

със пътна чанта във ръка.

 

Къде е гаджето ти, скъпа? –

попита дядо ей така.

А баба му отвърна с мъка,

че сбъркала е за беда.

 

Парите свършили в чужбина,

а с тях и чувствата, уви!

А гаджето набързо си замина,

остави баба без мечти.

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща – красота,

но късно бабата открила

безкрайната му доброта.

 

            Мария Мустакерска

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...