16.04.2025 г., 12:35

Живял стар дядо с млада баба

490 0 7

     

Живял стар дядо с млада баба

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща - красота,

но баба не била щастлива,

ядосвала се за беда.

 

А дядото бил крив, с мустаци,

с бастун и гърбица една,

На баба идвали ѝ мисли

да го остави в самота.

 

Да си потърси друг в живота,

по-строен, по-красив,

на нея точно да подхожда,

да бъде учен и вежлив.

 

Тя бабата била кокона

с прическа стилна, с потекло

и мислела се за икона

във новото си облекло.

 

И веки ден тя дядото ругала

със маниер и много чар!

Във Фейса гадже си открила,

за него тя ще бъде дар.

 

Почивка уреди си баба,

ще бъде с принца на море.

Багажът бързо стегна,

напусна родното селце.

 

И дядо дълго, дълго страда

за най-невярната жена,

а после пък в тъга потъна,

в безкрайна самота.

 

А баба взела бе парите,

пестени с много, много труд

и смело тръгна след мечтите,

на хорската мълва напук.

 

Така изминала година,

от нея няма дядо вест,

говори се била в чужбина

и дядото загуби интерес.

 

Но ето че една неделя

се хлопна дворната врата

и бабата сама пристигна

със пътна чанта във ръка.

 

Къде е гаджето ти, скъпа? –

попита дядо ей така.

А баба му отвърна с мъка,

че сбъркала е за беда.

 

Парите свършили в чужбина,

а с тях и чувствата, уви!

А гаджето набързо си замина,

остави баба без мечти.

 

Живял стар дядо с млада баба

в голяма къща – красота,

но късно бабата открила

безкрайната му доброта.

 

            Мария Мустакерска

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...