Деветгодишен йогист ме тревожи.
Търси специално-грижовни неща.
Иска да няма царе и велможи.
Иска самичък да движи света!!!
Деветгодишните много са важни.
Моят специално е царят сред тях.
Екзинстенциално, дори невъзможно,
антагонистично, едва не умрях!!!!
Деветгодишен, обгърнат с внимание,
пълен с любов и със сладка тъга.
Всяка молба, всяко твое желание
се изпълва за миг, за секунда една!
Толкова много любов ме облива,
толкова нежност обгръща ме цял
и гордостта ми безумно изригва
и ме заварва съвсем онемял!!!
Много сериозно са натоварени тези
деветгодишни специални мъже,
нямат спирачки, имат копнежи.
Винаги търсят желязно въже...
© Константин Коев Все права защищены