26 июл. 2009 г., 22:11

Жрицата

844 0 8

 

 

                                                                                 
                 Жрицата



     Ароматно  вино  ми  наля

     и  тайно  отровата  добави,

     но  гръмовержецът  това  видя

     и  греха  ти  няма  да  забрави.

 

     Дух* на отмъщението  съм сега,

     и Зевс  при тебе  ме изпрати -

     ще  бъдеш  прелъстявана  жена,

     а  после... и възмездие  те  чака.

 

     Грехът  ще  те  преследва  векове,

     ще бъде твое изкушение и бреме,

     а  в  съня  си  ще  чуваш  гласове 
     на  жертви  -  влюбените  в  тебе.

 

        2009-07-25

 

 

 

 

 

 

*  Аластор - демон на отмъщението

 в "Орестия" (458 г. пр.н.е.)  на Есхил

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Andromaha (Белла) -
  • Andromaha (Белла ) - Върнах се. Ще се видим в Троя на кафе...

    Ти, демон или ангел клет
    дойде с мирта и амброзия,
    ту дявол, ту нежен си поет
    и знам безсъние тормози ме...


    Erato (Мира Спасова) - Благодаря. Получаваш подарък.

    на Музата


    Нека моята песен от Музата първо започна
    на Зевс щитодържеца дъщерята обична Ерато,
    песен съзвучна струи неуморно от нейните устни
    там край чертогът на татко и Зевс Гръмовержец.


    ananel (Нели Христова) - Това е било при Есхил, а при Шели е духът на самотата...

    voda (Елица Ангелова) - От вярата и доверието стигнахме до тук...

    akonitin (Никодим Сертов) - Прошка няма. "Престапление и наказание" отдавна е написано и не случайно.

    Katerina-pz (Катерина ) - Отмъстена си...

    Elpida (Надя Стефано) - Благодаря...
  • ех...понякога и в любовта има жертви, но си е любов...
    много хубав стих.
  • Браво! Хареса ми
  • Духът на отмъщението!
    То обаче рядко носи радост...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...