Елеонора Крушева
Къде сте люлякови нощи
и момини сълзи от свян?
Надеждите ми отлетяха боси
по паважа на откраднатия блян.
Къде са песните за обич
и жълта рокля в летен ден?
А певците другаде пропяха,
"жена е на балкона"...
болката остана в мен.
Сега съм есен тъжна и сама
а вън е пролет,
по двама тичат край една река.
Светът е цветен отреден за двама
...една надежда падна
пожълтяла, препъна се сама!
© Елеонора Крушева Все права защищены