30 июн. 2009 г., 12:49

Жълто

939 0 3

Ти си в най-жълтия
от всичките ми цветни сънища.
В най-жълтия.
И точно този спомен от съня
ми води луда ярост.

 

Ръцете ти отвориха бразда,
зася я с устни,
отровно семе в нея пусна.
Покълна в мене бурен -
жълт от ярост.

 

Повярвах, че крият топлина
затворените ти очи,
тогава буренът
би се превърнал в цвете -
жълто от любов.

 

Но всъщност, когато
са отворени, очите ти
ме хапят
в най-жълтия
от всичките ми сънища.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Петя и Веси, благодаря за прочита.
    По принцип обожавам жълтия цвят и го отъждествявам с голяма част от емоциите си, НО точно тук емоцията е ярост...Не знам доколко ми се е получило...
  • Жълтото може би е оптимистична нагласа за света...
  • След жълтата винаги идва златната вода. Търпение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...