10 мар. 2007 г., 13:43

ЖЪТВА 

  Поэзия
1494 0 9

                     ЖЪТВА

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето в нощите самотни стъпвам,

а там е ден и синьо лято

играе си с полето преди жътва...

 

И аз тъгувам... мене си откривам,

на челото с вързана от Дядо кърпа,

с думи, дето чак сега разбирам -

довяти от полето преди жътва...

 

И пак съм там... и пак усещам -

в косите мои цвете Баба втъква.

И нежно пари й целувката гореща,

довята от полето преди жътва...

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето тайно в нощите се вмъквам -

там съм цял в най-жарко Лято,

в сърцето ми... преди онази жътва...

 

                                       05.03.07.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??