10.03.2007 г., 13:43 ч.

ЖЪТВА 

  Поезия
1496 0 9

                     ЖЪТВА

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето в нощите самотни стъпвам,

а там е ден и синьо лято

играе си с полето преди жътва...

 

И аз тъгувам... мене си откривам,

на челото с вързана от Дядо кърпа,

с думи, дето чак сега разбирам -

довяти от полето преди жътва...

 

И пак съм там... и пак усещам -

в косите мои цвете Баба втъква.

И нежно пари й целувката гореща,

довята от полето преди жътва...

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето тайно в нощите се вмъквам -

там съм цял в най-жарко Лято,

в сърцето ми... преди онази жътва...

 

                                       05.03.07.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??