ЖЪТВА

Поезия

1.8K 0 9

ЖЪТВА

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето в нощите самотни стъпвам,

а там е ден и синьо лято

играе си с полето преди жътва...

И аз тъгувам... мене си откривам,

на челото с вързана от Дядо кърпа,

с думи, дето чак сега разбирам -

довяти от полето преди жътва...

И пак съм там... и пак усещам -

в косите мои цвете Баба втъква.

И нежно пари й целувката гореща,

довята от полето преди жътва...

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето тайно в нощите се вмъквам -

там съм цял в най-жарко Лято,

в сърцето ми... преди онази жътва...

05.03.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

Иво, пишете прекрасно! Радввам ви се!

2007-06-20T16:31:32+03:00
Естир (Златка Петкова)

Много ми хареса стихът ти Ивайло!
Спомних си за своето детство!
Поздрави!

2007-03-11T17:05:00+02:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви!

2007-03-11T13:25:29+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"И аз тъгувам... мене си откривам,

на челото с вързана от Дядо кърпа,

с думи, дето чак сега разбирам -

довяти от полето преди жътва..."
Браво Ивайло!
Моите поздравления!!!

2007-03-11T00:17:33+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Спомени далечни тихо се прокрадват,
в детството си свидно се завръщаш...
мъничко тъга ти носят, но те радват,
мигове красиви със очи прегръщаш...
* * *
Поздрави, Иво! Много ми хареса стиха ти!

2007-03-10T21:42:25+02:00