12 июн. 2015 г., 21:02  

Жътва 

  Поэзия
2900 1 23

 

                                      Какво пожънах в тази жътва?

                                      Посърнала и бледа ръж...

                                      Зад сянката си тихо стъпвам,

                                      не я надскочих ни веднъж.

                                      Съмненията изкласиха,

                                      (а бяха дребни  семена)

                                       във няколко лирични стиха

                                       и няколко развети знамена...

                                       А гладна е душата ми! Наесен

                                       ще иска хляб, ще иска огън,

                                       и тази ръж, нападната от плесен,

                                       да я спася дали ще мога?

                                       Да, жътва е и трябва да внимавам

                                       по вятъра любов да не пилея...

                                       Каквото съм посяла – получавам,

                                       каквото получавам – ще засея!

 

                                        Огромен залез сключва вежди,

                                        зад прежълтелите полета хлътва...

                                        Приключих със големите надежди

                                        и радвам се на тази скромна жътва!

                                        

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • Прекрасно!
  • О, прекрасно! Чувствам толкова близки тези душевни приливи и отливи, съмнения и вери, плюсове и минуси на равносметката:

    Огромен залез сключва вежди,
    зад прежълтелите полета хлътва...
    Приключих със големите надежди
    и радвам се на тази скромна жътва!

    Поздравления за красивите метафори, за истинската поезия!
  • И на мен много ми хареса! Поздрав!
  • Мъдро и стойностно!
    Поздрав!
  • Едно от най-хубавите ти стихотворения!Много ми хареса! Поздрави за мъдростта!
  • Дани, благодаря за мнението! Краси, за мен е чест посещението ти!
  • Скромна жътва, но надежда има. Важното е че не се отказваш да сееш словото! Защото и малко семена да попаднат на добра почва дават трийсет, шейсет, а някои сто пъти повече от посятото. Така беше казано някъде.
    (Марко 4:8 и 20)
    Би било добре да се аргументира този, който слага ниска оценка, единствено различна от останалите. В случая, под стих като този, тя има стойност на самооценка, струва ми се. Оценил е собствената си сензитивност. Така излиза.
  • Благодаря за отношението, което взехте, Наде, Мая, Краси и Наско!Винаги съм била щастлива от присъствието ви! Не искам да съм трън!
  • Поздравления!Мисля,че основната ти мисъл се крие в последното 4-стишиеМного ми хареса коментара на Надежда.Просто си представих трънчето и още нещо
  • Не знам дали има словосъчетание "философско удоволствие", но твърдя, че изпитвам точно това, когато чета такъв стих!
    Редом с естетическата наслада, естествено!
    Рада, много поздрави от мен!
    И една шестица
  • Трън си в очите на някого,Раде,а може би и не само в очите.Прекрасната ти поезия не може да бъде оценена с цифри,но дребни душици е имало и винаги ще има.Желая ти хубава вечер!
  • Благодаря на този, който се е разходил по последните ми стихове и е изразил негодуванието и безсилието си под форма на слаби оценки. Това е просто смешно, защото аз съм най–неамбизиозният по отношение на оценки човек в този сайт! Почти съм сигурна. Но става ясно колко лошо е да казваш истината...И колко малко хора могат да я понесат!
  • Благодаря ви, за отделеното време! Хубава неделя още!
  • Допадна ми идеята за семето и жътвата
    (Каквото си посеем, такова ще откъснем.)
    Дискретен оптимизъм в сърцето се е сгушил
    реколта пак ще има, дори да има суша.
    Дори потоп да има - все нещо ще остане,
    защото подир зимата е сято със желание...
  • Порадвай се на тази скромна жътва
    защото всяко от от засетите зрънца
    покълвало е винаги под слънцето
    на чистата сърдечна топлинка,
    поливано е с не една сълза...
    Това, по моему, отрежда
    да бъде сладък хлябът ти, кога приседнеш
    до залеза със „сключените” вежди.
  • Стойностна поезия!
  • Поздравления и от мен! Силен стих!
  • Всяко зърно е ценно, разпиляното не се връща, но ако е посято достатъчно няма да останем гладни. Много ми хареса, Ради!
  • Много мъдрост и силни метафори има в творбата ти:
    "Да, жътва е и трябва да внимавам
    по вятъра любов да не пилея...
    Каквото съм посяла - получавам
    каквото получавам - ще засея."
    Поздрав за чудесната творба и приятни почивни дни!
  • Много те харесах и тук, Раде!!!
  • Метафорично и силно!
    Харесах, Раде!
  • Колкото повече сеем, толкова повече жънем, а после... сеем пак. Или пък, сменяме нивата
Предложения
: ??:??