Жътва
Какво пожънах в тази жътва?
Посърнала и бледа ръж...
Зад сянката си тихо стъпвам,
не я надскочих ни веднъж.
Съмненията изкласиха,
(а бяха дребни семена)
във няколко лирични стиха
и няколко развети знамена...
А гладна е душата ми! Наесен
ще иска хляб, ще иска огън,
и тази ръж, нападната от плесен,
да я спася дали ще мога?
Да, жътва е и трябва да внимавам
по вятъра любов да не пилея...
Каквото съм посяла – получавам,
каквото получавам – ще засея!
Огромен залез сключва вежди,
зад прежълтелите полета хлътва...
Приключих със големите надежди
и радвам се на тази скромна жътва!
© Рада Димова All rights reserved.
