Към справедливостта

За мен си въздуха и водата,
на слънцето светлината,
на обичта топлината
и на любовта душата.
              Край!
Със забежките започна първа,
илюзиите прекратявам аз
и да не ти на теб отърва
да чуеш това от моя глас.

За обичта мерило няма,
любовта е друго нещо.
От двете, коя е по-голяма?
От която ми е по-горещо!

Изстина ти - хлъзгав лед.
Мислите ти към мен са замразени.
Студ и мраз е навред
с тъга и болка заредени.

За туй деяние прошка няма,
овациите мили се замразяват,
болката, колкото и да е голяма
твоите изневери я отвяват.

Не ме търси! Хапе по-жестоко
лъвът, когато е наранен.
Човек пада от високо,
когато е глупав или заблуден.

Свършват нашите мечти,
пресипна и моят глас,
въргаляй се с когото обичаш ти
такава при мен не те искам аз!

               Послепис
Когато от тъга по любов гърлото ти свива
и на сърцето и душата много им тежи,
духом ти недей унива
в доброто минало се разходи.
И там, ако мен ме няма,
не мога да ти помогна в този труден за тебе час
да разсея тъгата ти голяма
и да те успокоявам смирено аз.

Но спомни си случайно ти за мене
и бог дано те утеши,
молитвите от мен де вземе
и живота ти да пренареди,
каквато би трябвало да си ти!