13 окт. 2008 г., 00:11

К а ф е

1.5K 0 33

 

 

 

 

отпивам спокойствие

 

от гладката жажда

 

на повърхността

 

отпивам

 

аромат

 

и предсказания

 

в огледално бъдеще

 

КАФЕ

 

целувам

 

топлия ръб

 

на чашата

 

канелена нежност

 

попива в устните ми

 

блясъкът ме заслепява

 

не търся друго

 

защото потъвам

 

в овалната част

 

от мечтите

 

КАФЕ

 

дихания бленувани

 

в сутрешна

 

празнота

 

една капка сметана

 

самотна на масата

 

искрен поздрав

 

от първия слънчев лъч

 

с първото

 

ухаещо

 

КАФЕ

 

 

 

песен...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...