15 окт. 2006 г., 12:40

Кафе

Поэзия

909 0 12

            Кафе

Като забравено
         във джезвето кафе
гневът ми
         някой ден ще прекипи.
Ще си замина.
         Раните със сол си посипи,
но си признай:
         така е по-добре!
Като кафето -
         черен и горчив
животът ми
         понякога със теб е.
Бих останала,
         ако ме спреш.
А ти ме гледаш -
         натъжен, но мълчалив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

milatoni (Антоанета Миланова)

Като нож в сърцето ми е този стих...
http://www.vbox7.com/play:f15881fb

2009-12-27T20:14:26+02:00
Rumqna (Румяна Михалева)

кьсмет,много усмивки.

2006-10-19T09:06:07+03:00
Galina_B (Галина Белинска)

Здравейте! Зная, че стихът ми не е от най-добрите, особено втората част (и римата се губи и т.н.), но аз нямам претенции да съм "велика", пиша за собствено удоволствие и се радвам, когато мога да го споделя с Вас!За съжаление нямам финансовата възможност да подкрепя сайта и напоследък трудно ми се отваря страницата...

2006-10-17T20:10:26+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Хубаво е, макар и тъжно!

2006-10-17T12:57:58+03:00
изречена (Мая Попова)

хубаво, Галина!

2006-10-15T20:07:35+03:00