15.10.2006 г., 12:40 ч.

Кафе 

  Поезия
754 0 12
            Кафе

Като забравено
         във джезвето кафе
гневът ми
         някой ден ще прекипи.
Ще си замина.
         Раните със сол си посипи,
но си признай:        
         така е по-добре!
Като кафето -
         черен и горчив
животът ми
         понякога със теб е.
Бих останала,
         ако ме спреш.
А ти ме гледаш -
         натъжен, но мълчалив.

© Галина Белинска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??