Като забравено във джезвето кафе гневът ми някой ден ще прекипи. Ще си замина. Раните със сол си посипи, но си признай: така е по-добре! Като кафето - черен и горчив животът ми понякога със теб е. Бих останала, ако ме спреш. А ти ме гледаш - натъжен, но мълчалив.
Здравейте! Зная, че стихът ми не е от най-добрите, особено втората част (и римата се губи и т.н.), но аз нямам претенции да съм "велика", пиша за собствено удоволствие и се радвам, когато мога да го споделя с Вас!За съжаление нямам финансовата възможност да подкрепя сайта и напоследък трудно ми се отваря страницата...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
http://www.vbox7.com/play:f15881fb