Oct 15, 2006, 12:40 PM

Кафе

  Poetry
911 0 12
            Кафе

Като забравено
         във джезвето кафе
гневът ми
         някой ден ще прекипи.
Ще си замина.
         Раните със сол си посипи,
но си признай:        
         така е по-добре!
Като кафето -
         черен и горчив
животът ми
         понякога със теб е.
Бих останала,
         ако ме спреш.
А ти ме гледаш -
         натъжен, но мълчалив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Белинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като нож в сърцето ми е този стих...
    http://www.vbox7.com/play:f15881fb
  • кьсмет,много усмивки.
  • Здравейте! Зная, че стихът ми не е от най-добрите, особено втората част (и римата се губи и т.н.), но аз нямам претенции да съм "велика", пиша за собствено удоволствие и се радвам, когато мога да го споделя с Вас!За съжаление нямам финансовата възможност да подкрепя сайта и напоследък трудно ми се отваря страницата...
  • Хубаво е, макар и тъжно!
  • хубаво, Галина!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...