13 февр. 2025 г., 09:54

Кафе или любов

442 1 1

Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.
И с времето спря да бъдеш внимателен с нея, спря да я пазиш от това да бъде поставена на места, които могат да я счупят. И така, една сутрин, без да осъзнаваш, я остави да падне и да се счупи. Това беше шок – край, няма как да си пиеш кафето без нея, и опита да я залепиш няколко пъти, но продължаваше да пропуска.

И си сипа кафето в друга чаша на следващия ден. Да, то наистина може би не беше толкова хубаво, колкото от старата, или просто чак сега започна да обръщаш внимание, че кафето, което беше пил досега, май не беше точно по твоя вкус. Май ти горчеше и май вече не искаше да пиеш кафе сутрин.

Но не беше кафето виновно, а споменът, който ти носеше.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...