От повърхността на чашата кафе,
ме гледаш тайно като отражение.
Усмихваш ми се и защо пък не,
мое минало ли си или видение?
В моят свят не съществуваш
не подлежи на никакво съмнение.
В миналото тайничко тършуваш,
от чашата ме гледаш с нетърпение.
И май че искаш да играем,
старата игра с многото загадки.
Но и двамата прекрасно знаем,
отговорите са неловко кратки. ...