Кафе с въздишка
От повърхността на чашата кафе,
ме гледаш тайно като отражение.
Усмихваш ми се и защо пък не,
мое минало ли си или видение?
В моят свят не съществуваш
не подлежи на никакво съмнение.
В миналото тайничко тършуваш,
от чашата ме гледаш с нетърпение.
И май че искаш да играем,
старата игра с многото загадки.
Но и двамата прекрасно знаем,
отговорите са неловко кратки.
Cъбуждаш ме и в чашата се смееш
разхвърляш спомени и вадиш снимки,
С аромата на кафето щом се слееш,
излизат на лицето ми тръпчинки.
Успяваш да ме върнеш – ето ме!
първата любов едва открили,
в нашето любимо кафене
от преди петнадесет години.
Всяка сутрин тайно те целувам,
замаяна в горчива сладост,
моментите, в които те бленувам
са въздишка по отминалата младост.
© Тити All rights reserved.
