Кафе в събота

16 мар. 2014 г., 19:58

Поэзия » Любовная

1512 1 2

Кафе в събота

Кафето в събота и в четири

почти е важно като манифест:

да сляза след разпети петък

на топло място и под нимб,

да чувам уличния вавилон

и всеки минувач от ниското

по шекспировски да кънти у мен.

От топлото на тъмната отвара

подир душевната ми мараня

отива си без токчета и отъняла,

отива си на тласъци скръбта.

Дали почука някой на вратата,

или тъй много искам да си ти –

доливам каничката с вяра,

две бучки захар – две мечти...

Гори страстта. Изгаря масата...

Две чашки. Като две души.

Почти е празна лявата...

А дясната, изстинала, мълчи...

Притваря клепки моето стъкло -

за някого да бъде огледално...

Не пия дъното. Там съботите

изветряват. Да, нямам други богове!

Кумири – навярно се раждат

в четири, в горчилка кафе...

theironlady (Златина Георгиева)

2014-03-19T00:20:27+02:00

Благодаря ви. Разбираме се с вас.Но не ни остава време да говорим повече. Сполуки!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-03-17T11:15:22+02:00

Потопи ме в копнежа, в насладата, в тъгата, в надеждността и топлотата на повторяемостта...
Хубаво!