Кафе в събота
Кафе в събота
Кафето в събота и в четири
почти е важно като манифест:
да сляза след разпети петък
на топло място и под нимб,
да чувам уличния вавилон
и всеки минувач от ниското
по шекспировски да кънти у мен.
От топлото на тъмната отвара
подир душевната ми мараня
отива си без токчета и отъняла,
отива си на тласъци скръбта.
Дали почука някой на вратата,
или тъй много искам да си ти –
доливам каничката с вяра,
две бучки захар – две мечти...
Гори страстта. Изгаря масата...
Две чашки. Като две души.
Почти е празна лявата...
А дясната, изстинала, мълчи...
Притваря клепки моето стъкло -
за някого да бъде огледално...
Не пия дъното. Там съботите
изветряват. Да, нямам други богове!
Кумири – навярно се раждат
в четири, в горчилка кафе...
© Златина Георгиева All rights reserved.
