23 окт. 2008 г., 13:23

Кажи ,,Mерси''...

1.1K 0 26
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=136875

Всичко съм ти казала. Прости.
Не мога вече с нищо да те изненадам.
До моя свят в пустиня се върви,
но стигнеш ли до него, там оставаш!

Оазисът ми - блудстваща Луна,
готова да отнеме твойте нощи.
Пречистваща е моята сълза
и безпощадно молеща за още...

А твоят свят... като цветя пред храм,
поливани пред святата обител.
Откъснеш ли, макар едно от тях -
руши се пред олтара всяка мисъл.

Да... твоят свят е чист и съвършен.
Та... помисли! Ще тръгнеш ли към моя?
Светът ми във пустиня е граден
и влезеш ли във него - остаряваш!

Сега те моля миг да помълчим.
Преди да стъпим в синура опасен.
Дори да са броени наш'те дни,
споменът за ,,вчера'' е прекрасен.

............
Всичко съм ти казала. Прости.
А тайните пустинно онемяват.
Кажи за мен поне едно ,,мерси''.
Ще те почерпя с ,,кюлчета от злато''.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...