Кажи ,,Mерси''...
Всичко съм ти казала. Прости.
Не мога вече с нищо да те изненадам.
До моя свят в пустиня се върви,
но стигнеш ли до него, там оставаш!
Оазисът ми - блудстваща Луна,
готова да отнеме твойте нощи.
Пречистваща е моята сълза
и безпощадно молеща за още...
А твоят свят... като цветя пред храм,
поливани пред святата обител.
Откъснеш ли, макар едно от тях -
руши се пред олтара всяка мисъл.
Да... твоят свят е чист и съвършен.
Та... помисли! Ще тръгнеш ли към моя?
Светът ми във пустиня е граден
и влезеш ли във него - остаряваш!
Сега те моля миг да помълчим.
Преди да стъпим в синура опасен.
Дори да са броени наш'те дни,
споменът за ,,вчера'' е прекрасен.
............
Всичко съм ти казала. Прости.
А тайните пустинно онемяват.
Кажи за мен поне едно ,,мерси''.
Ще те почерпя с ,,кюлчета от злато''.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени

