Кажи ми, че въобще не те е имало.
И в миг на самота съм те създала.
Че в мътната пияна страст от виното
в теб глътчица любов съм припознала.
Кажи ми, че не си целувал никога
с монашеска греховност мойте устни.
Че длани от бръшлян не са изплитали
пътеки във косите ми от чувства.
Кажи ми, че не съм била в очите ти
танцуващата птица под лъчите,
която те прикриваше с гърдите си
от сноповете копия на дните.
Кажи ми, че си сянка, сън, неистина,
сълзлив герой в латиносериала.
Кажи го! За да спра да съм зависима,
живота да си върна отначало.
© Гергана Иванова Все права защищены