7 мая 2009 г., 19:52

Кажи ми

1.4K 0 30

Кажи ми, че въобще не те е имало.

И в миг на самота съм те създала.

Че в мътната пияна страст от виното

в теб глътчица любов съм припознала.

 

Кажи ми, че не си целувал никога

с монашеска греховност мойте устни.

Че длани от бръшлян не са изплитали

пътеки във косите ми от чувства.

 

Кажи ми, че не съм била в очите ти

танцуващата птица под лъчите,

която те прикриваше с гърдите си

от сноповете копия на дните.

 

Кажи ми, че си сянка, сън, неистина,

сълзлив герой в латиносериала.

Кажи го! За да спра да съм зависима,

живота да си върна отначало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...