7 мая 2009 г., 19:52

Кажи ми

1.4K 0 30

Кажи ми, че въобще не те е имало.

И в миг на самота съм те създала.

Че в мътната пияна страст от виното

в теб глътчица любов съм припознала.

 

Кажи ми, че не си целувал никога

с монашеска греховност мойте устни.

Че длани от бръшлян не са изплитали

пътеки във косите ми от чувства.

 

Кажи ми, че не съм била в очите ти

танцуващата птица под лъчите,

която те прикриваше с гърдите си

от сноповете копия на дните.

 

Кажи ми, че си сянка, сън, неистина,

сълзлив герой в латиносериала.

Кажи го! За да спра да съм зависима,

живота да си върна отначало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...