Ти...
гъста мъгла,
навлизаш в ума ми,
приспиваш душата,
заслепяваш очите.
Ти...
обич и омраза,
болка и смях,
просто неродена сълза.
Ти...
неизпята песен,
ненаписана книга,
невидян изгрев.
Ти...
всичко и нищо, път без посока,
просто един непознат.
Ти...
и си тук, и те няма,
връщаш се без да си тръгнал,
говориш без нищо да казваш.
Ти...
един голям конфликт,
начало и край, събрани в едно.
Това си ти!
Кажи тогава как
да те обичам?
© Илияна Стефанова Все права защищены