Jun 18, 2008, 6:51 PM

Кажи ми как

  Poetry
879 0 0

Ти...

гъста мъгла,

навлизаш в ума ми,

приспиваш душата,

заслепяваш очите.

Ти...

обич и омраза,

болка и смях,

просто неродена сълза.

Ти...

неизпята песен,

ненаписана книга,

невидян изгрев.

Ти...

всичко и нищо, път без посока,

просто един непознат.

Ти...

и си тук, и те няма,

връщаш се без да си тръгнал,

говориш без нищо да казваш.

Ти...

един голям конфликт,

начало и край, събрани в едно.

Това си ти!

Кажи тогава как

да те обичам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...