Ти...

гъста мъгла,

навлизаш в ума ми,

приспиваш душата,

заслепяваш очите.

Ти...

обич и омраза,

болка и смях,

просто неродена сълза.

Ти...

неизпята песен,

ненаписана книга,

невидян изгрев.

Ти...

всичко и нищо, път без посока,

просто един непознат.

Ти...

и си тук, и те няма,

връщаш се без да си тръгнал,

говориш без нищо да казваш.

Ти...

един голям конфликт,

начало и край, събрани в едно.

Това си ти!

Кажи тогава как

да те обичам?